Днес православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 г. в село, намиращо се в Среден Египет, в семейството на заможни родители. На 18 годишна възраст младежът остава сирак. Две години по-късно по примера на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните. Според писанията светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. Доживява до дълбока старост. Умира на 105г. възраст на 17. І. 356г. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. В някои части на страната се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия - Атанасовден тръгват по хората. Днес имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка и всички техни производни. Празнуващите врачани, носещи името Антон са 113. Антоанетите са със 70 повече. Атония са кръстени 56 дами от община Враца, а Антонина – 12. от всички празнуващи днес най-малко са мъжете, които се казват Андон – 3-ма и Донко – 2-ма.
